Васил Добрев Панчев

с. Чавдар, Софийска област, ул. "Васил Левски" No 6
тел. 07189 2583

---

---

Добри Добрев - син

с. Чавдар, Софийска област, ул. "Васил Левски" No 6
+359 889 218 619

---

Цеца Митева - дъщеря

гр. Севлиево, ул."Райко Даскалов" No 12
+359 884 342 560
+359 884 343 992

---

e-mail

vastimen@abv.bg

Жлъчен мехур

      Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстното черво и усилва моториката на червата. Тя придава цвета на фекалните маси.

      Жлъчният мехур е спомагателен орган на храносмилателната система и представлява резервоар за съхранение и натрупване на жлъчен сок между отделните хранения. Той има крушовидна форма и е разположен под долната, предна повърхност на черния дроб в дясно. Дълъг е 7-10 см. широк до 2,5 см. и има обем около 45 милилитра. Тънката част на мехура се нарича шийка преминава в жлъчен канал, който се слива с чернодробния канал, в резултат на което се формира общия жлъчен проток. Попадането на хранителна материя в дванадесетопръстното черво стимулира отделянето на жлъчен сок.

      Жлъчният сок (жлъчка) се образува от чернодробните клетки непрекъснато. Той се складира в жлъчния мехур и се излива в дванадесетопръстника при наличие на химус. Различават се два вида жлъчка – чернодробна и мехурна. Отделеното за 24 часа количество е 800 – 1000 милилитра. Жлъчката не съдържа храносмилателни ензими. Храносмилателната й функция се дължи на наличието на жлъчни соли, които са основни елементи на жлъчката. Жлъчните соли представляват натриеви соли на гликохолевата и таурохолевата киселини. Характерния цвят на жлъчката се придава от жлъчните пигменти. Основният пигмент е билирубинът – производен на хема от хемоглобина (червеният кръвен пигмент). Функции на жлъчката - жлъчните соли намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги фино и по този начин улесняват действието на ензимите, отговорни за разграждането на мастите – липаза – на панкреатичния и чревния сок. Жлъчните киселини активират липазата, наред с други ензими. При това взаимодействие разходът на жлъчни соли не е голям, защото след като изиграят ролята си за резобрция на мастите, те се връщат обратно в черния дроб. Този кръговрат се нарича ентерохепатална рециркулация. Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстното черво и усилва моториката на червата. Тя придава цвета на фекалните маси.

      Жлъчните камъни се формират при нарушаване на стабилността на течното съдържимо на жлъчния мехур (наречено жлъчен сок). Жлъчния сок, който играе важна роля в смилането на приетата храна се образува в черния дроб и се натрупва в жлъчния мехур, откъдето посредством жлъчния канал се отича в началната част на тънкото черво, нар. дванадесетопръстник. Жлъчката съдържа вода и редица други вещества като холестерол, жлъчни киселини и соли, билирубин и т. н. При нарастване на количеството на някое от изброените се създават условия за образуването на жлъчни камъни. Жлъчния мехур и каналите, които носят жлъчка и други смилателни сокове от него, черния дроб и панкреаса към тънкото черво се означават като билиарна система. Ако попаднат в някой от тези канали жлъчните камъни могат да блокират нормалния поток на жлъчка и да предизвикат задръжката й и появата на възпалителни изменения в съответния канал, жлъчния мехур, панкреаса и по-рядко черния дроб. Според състава си жлъчните камъни се разделят на две големи групи : холестеролови и пигментни. Холестероловите камъни са около 80% от всички жлъчни камъни. Те често са единични, с различна големина или по- малки, но множествени. Имат бяло- жълтеникав цвят и мека, трошлива консистенция. Пигментните камъни (билирубинови) най-често са малки и достигат голям брой. Те са твърди, с кафяво-черен цвят и многоъгълна форма

      Някои от рисковите фактори за развитие на жлъчнокаменна болест са:

• - затлъстяване. Затлъстяването е един от съществените рискове фактори, особено при жени. Установено е, че в тези случаи е понижено наличието на жлъчни соли в жлъчния сок и оттам повишено количеството на свободния холестерол в него, което води до сформиране на холестеролови камъни. При пълните хора е затруднено отичането на жлъчката от жлъчния мехур, което също играе своята роля в образуването на жлъчните камъни.
• - пол и възраст. Жените боледуват 3 до 4 пъти по- често от мъжете. С напредване на възрастта (над 50 години) тази разлика намалява.
• - повишени нива на естрогени (женски полови хормони) - най- вече при бременност, хормоно заместителна терапия и прием на противозачатъчни таблети.
• - захарен диабет. При болните от захарен диабет се наблюдават повишени нива на т. нар. триглицериди, които са нормална съставка на жлъчния сок. Това повишава риска от образуването на жлъчни камъни.
• - хемолитични анемии, цироза и др. при които се създават условия за образуването на пигментни камъни в резултат на повишено излъчване в жлъчката на вещества, които по принцип се намират в малко количества в нея (като пигментът наречен билирубин).

       Голяма част от болните имат :

• - тежест и чувство на разтягане в дясното подребрие, особено след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини и пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол, силно газирани напитки и др.
• - гадене и лош вкус в устата, особено сутрин след събуждане от сън.

Особено характерни са т. нар. жлъчни кризи, които най-често се провокират от грешка в диетата. Водещо оплакване е силната болка, със спастичен характер в горната част на корема към дясното подребрие. Тя може да се разпространява към кръста вдясно и в дясната половина на гърба (дясната плешка и дясното рамо). Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение. Възможно е да се повиши телесната температура, да има преходно потъмнение на урината и избеляване на изпражненията (тези симптоми са резултат от блокиране отичането на жлъчка от жлъчните камъни).

Бъбрек

      Бъбрекът е анатомичен орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Над бъбрека се намират надбъбречните жлези, които отделят хормони като адреналин и норадреналин. Делът от медицината, изучаващ бъбреците, се нарича нефрология.

      Бъбрекът е чифтен орган, продълговат, сплескан и дългообразен извит с изпъкналост встрани-бобовидна форма, разположен в коремната кухина на човешкото тяло на нивото на 12 гръден - 2 поясен прешлен. По правило десният бъбрек е разположен няколко сантиметра по надолу от левия поради близостта с черния дроб. По принцип тази разлика е в порядъка на 2 до 3 см, но при различните индивиди може да има съществени разлики. Има горен и долен край, предна и задна повърхност, медиален и латерален ръбове. На горните крайща на всеки бъбрек залягат надбъбречните жлези. По медиалният му ръб се разполага през който влизат артерия и нерви и излизат-бъбречното легенче, венозни и лимфни съдове. Бъбрекът заляга в улея. Покрит е плътно от тънка, но здрава фиброзна капсула, навън от която се разполага мастната капсула, която пък е обвита от бъбречна фасция. Тази фасция обхваща и двете надбъбречни жлези, затворена е отгоре, а отдолу е

      На срез бъбречната субстанция се разпределя в два слоя — кора и сърцевина. Кората, освен периферно разположения слой, образува и колонки в дълбочина, който разделят сърцевината на 7 до 20 пирамиди, чиито върхове са насочени към хилуса. Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Той се изгражда от следните разположени една след друга части: бъбречно-малпигиево телце, което се състои от артериално кълъбце-гломерул, покрито от капсула с два листа — външен и вътрешен. проксимално извито каналче, продължение на пространството между двата листа на капсулата. примка на Хенле, имаща по-тънка низходяща и по-дебела възходяща. дистално извито каналче, връщащо се и допиращо се до съдовете на гломерула, при което се образува юкстагломеруларния апарат образуващ хормона ренин. събирателно каналче, което се насочва към върха на пирамидата, където се отваря в малките чашки. В нефроните се извършват три основни физиологични процеса: филтрация на кръвната плазма в гломерулите, в резултат на което се образува първичната урина; резорбция на нужни, ценни вещества за организма — вода, глюкоза, соли в каналчетата на Хенлиевата примка, при което урината се и концентрира; и секреция на ненужни съединения към каналчетата с цел да бъдат изхвърлени с урината — амоняк, урея, креатинин и др.